Веселин Ханчев  е роден на днешната дата точно преди 101

Веселин Ханчев  е роден на днешната дата тъкмо преди 101 години в Стара Загора. Завършва гимназиалното си обучение в родния си град, а по-късно право в Софийски университет. Стихове стартира да написа още като възпитаник, а за пръв път печата през 1934 г. Творческият му път минава през позициите на организатор във в. „ Литературен глас ”, шеф на отдел за литература и изкуство в Радио София, драматург в Народната опера и в Сатиричния спектакъл, редактор в сп. „ Пламък ” и в Българска кинематография. Съветник е по културните въпроси в посолството на България във Варшава и Париж. Xанчев е създател и на няколко театрални пиеси, както и на неосъществения кино сюжет „ Крали Марко “. Превежда произведения от френски и съветски поети, а негови стихотворения са преведени на 9 езика.

Първата му стихосбирка –„ Испания на кръст " - е отдадена на Испанската революция (1936-39). Истинската изява на Ханчев като стихотворец обаче става след 9 септември 1944 година В стихотворенията, оповестени тогава („ Към моите връстници ”, „ Епоха ”), се усеща неговото гражданско и креативно израстване. Ханчев е боец измежду първите редици в Отечествената война. От бойното поле, а и от общуването с останалите бойци, той черпи облици и претекстове за бъдещите си творби.
Сред най-отличителните произведения на поета са стихотворенията: „ Балада за бащата и сина “, „ Забравиха милувки “, „ Русокоса моя, чипоноса “, „ Не, не мога да дремя “ и други В тях Веселин Ханчев поглежда хладно очи в очи войната и обръща лицето й към това на читателя, споделя реалистични случки и неподправена горест. Той е непосредствен, откровен, само че и трагичен:„ Ставай! Отивай на промяна!
Чуваш ли, баща, стани!
Празен окопа остана!
Ти вместо мен се върни! “
Бавно надигнал се остарелия.
Гледа — момчето мълчи.
Пушката свети, изгаря го
с остри железни очи.
Стиснал я с пръсти корави,
бързо целунал синът,
след това, във мрака изправен,
тръгнал по стръмния път.

Поетът се откроява блестящо и със своето ненадминато възприятие за комизъм. Това е неговият прийом за това да влее виталност в стиха, да вмъкне своите идеали и да покаже назадничавост към всичко грозно и назадничаво в живота:Пестили алчно, негласно
и дом огромен градили,
децата дори в този дом
от лакомия те икономисали.
Лежат измежду страшна пустош,
в злоба замълчали,
не взели нищо от света
и нищичко не дали.

Едно от най-открояващите творби, в които Ханчев е оставил своя персонален почерк, е „ Посвещение ” – своебразно наследство на поколенията. Такова, което единствено един човек, притежаващ идеали, морал и мощ на духа, може да завещае. Да оставиш значима следа след себе си, да осмислиш съществуването си, да работиш над  духовното си израстване, това са претекстовете на създателя в него. А по какъв начин звучат тези думи в нашето съвремие? Ханчев е живял във време доста близо до нашето, вслушайте се в думите му...
За да останеш, с цел да си нужен,
с цел да те има и след теб даже,
ти всяка движимост и облик около тебе
открий още веднъж и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
основала мед от пръст и светлина;
като дамата стенеща, в която
по-траен облик дири любовта,
като земята, връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.
О, би трябвало всяка движимост да се изстрада,
наново всяка движимост да се роди
и всеки облик, който в теб попада,
да свети с искра, чужд преди,
и мислите да вършат в тебе рани,
трудно и дълго да тежат,
и всяка мисъл в тебе да остане
като зараснал белег в твойта плът.